Като повечето ученици и аз не харесвах училището. Но не го и мразех. По- скоро не харесвах  учителите, въпреки, че бях добър ученик. Сред любимите ми предмети беше литературата.  Абе,  там и учителката ми беше симпатична. Изтръпвах, обаче като й чуех въпроса: "Какво е мислел автора и какво е искал да ни каже"? Изприщвах се и под езика. От къде можех да зная аз- все още дете, какво е мислел този човек преди 100 и повече години и какво по дяволите му се е въртяло в главата и дали не е решил да ни го каже след втората ракия, когато му е дошла музата.  А дори и да си телепат и да успееш да отгатнеш мисълта на автора, то все още нищо не си постигнал, тъй като, ако тя не съвпада с тълкуванията на учителката, отговорът се смята за грешен. Така че за мен по- важното беше не какво е мислел авторът и какво е целял да ни каже, а какво мисли даскалицата и какво си мисли че овтора е искал да ни каже. Стремях се да вникна, не в смисъла на думите на автора, а в това учителката "накъде бие". И почти винаги успявах. Така, че според мен правилният въпрос е не: Какво е искал да ни каже автора, а какво си мисли изпитващият, че автора е искал да ни каже.

пиеш 2 ракии като автора и почваш да мислиш като него:))).
майтапът настрана, но нали знаеш, че и в университета се учи само по лекциите на изпитващия- той е важният и никой друг. Може по съответния предмет да има доста книжки и много по-добри разработени тези- но следваш този, от когото си зависим...

Мира, в случая трябва да си и малко психолог.:)))))

Тарикат по-скоро...
:))))))))))))))))

Не виждам голяма разлика между двете.:))))))

Мнооого правилна насока на мислене...;))) Всъщност, нужно е внимание и малко интуиция, и...се получава!;)))
И моят любим предмет беше литературата, между другото...:)

Права си, Анастасия. Към тарикатлъка и психологията, може да поставим и интуицията.

то пък по л-ра голяма философия беше...
нали знаете, че едно произведение може да се чете по много начини- кой както го хване- стига да има железни доводи и да намери нужната мотивировка!!!

Малко или много си беше и философия. Доколкото до мотивировката, с този интернет, все по- трудно ще става.

ами то честно казано според мен наай-добрият отговор е: " Госпожо, ходете го питайте какво е искал да кажае!" =)

Ха, ха. Май това е най- добрия отговор.

Не с лошото,че някой госпожи, особено едно време бяха доста нервнички :) Просто започваш да си развиваш твоята теория..какво според теб е искал да каже... :) Аз много обичах като пиша есе и да ми каже, това не е правилно.. Е, ти ли ще ми кажеш как да мисля и кое е правилно? :) Не се здълбавай толкова.. накрая от училището ще ти останат само хубавите спомени :)

Аз не мисля, че си тарикат, напротив - притежаваш едно много ценно качество. Нарича се усет и е изключително полезно, ако си мениджър или се опитваш да управляваш собствения си бизнес, или изобщо, за да успееш. Всъщност, малцина го имат и използват по предназначение:)
Колкото до учителката..не ми се коментира.
Напомня ми за едно време, в което хората бяха насърчавани да не мислят и разсъждават и да живеят жаблонно..нещо, заради което много страдаме в момента.

Доричела, едно време госпожите, т.е другарките, подскачаха до тавана, ако мнението ти не съвпадаше с тяхното.

Анонимен, просто трябва да се вникне в съзнанието и да се види какво се крие там...

Аз затова от 2 курс студентка си влача един изпит,защото уважаемия другар /както той се нарича и управленско тяло в не-знам-си-кое-на-бсп/ ме нарочи,че не съм на неговото мнение... през 2006-а го попитах дали България е готова на 01.01.2007 да влезе в ЕС и той ми отговори "Не само политическо,но и икономически, и това е факт"... на което аз отвърнах,че не мога да се съглася с него и тазе неделя.. отново съм на ликвидация,вече за не знам кой път :) Така,че от мен да знаеш - прай си трайко, пък после.... ;)

Аз също съм бил студент и ме дразнеше факта, че въпреки многото издадена литература по даден предмет, ние трябваше да четем точно и само от лекциите на преподавателя, резпективно изпитващия.

Мен не ме допускаха на изпит, ако не си КУПЯ учебника /не само лекциите/, който е написал преподавателя :)

Ама точно това исках да кажа. Дори ми се е случвало, нищо да не знам, но ме пускаха само защото съм си купил учебника на преподавателя.

аз съм ученичка и е и аз не обичам училище, но какво да се прави, и моят любим предмет е литературата, и стават същите неща...просто бяс ме обхващаше всеки път когато аз изкажа различна теория и любоимата госп., хм, даскалка ми каже нее как ще е така, и понеже искам да завърша, не и отговарям както ми се иска: А вие да не сте били там ? И когато един познат все пак се бе осмелил да попита, своята пропадавателка, тя му отговорила, че по умни хора от нея и от него са го писали... Е да какво да кажем, ами ЛИЗ-овете, абсолютна безсмислица... Литературата е изкуство, тя е твърде абстрактна за да може някой да каже какво се има предвид в някоя творба, никой не е бил там, освен писателя, а в 99.9% от случайте него отдавна го няма. Правилния начин за преподаване на литературата трябва да е според мен есе, и въпроса как вие разбирате, по възможност без отговор "НЕЕЕ, НЕ Е ТАКА !" ...